Мотивация 2017-04-12T21:52:44+00:00

МотивациятаИли началото на едно приятелство

 

Предистория

Беше лятото на 2014 и точно започнах работа в един четири звезден хотел в Слънчев Бряг.

Бяхме 4 бара, и заради това бяхме и много бармани.

Живеехме 5-6 бармана в един апартамент, като жителите постоянно се меняха…

Малко хора успяваха да смогват на натоварването(физически и психически).

На мен ми беше лесно защото тогава точно бях разбрал, че мога да постигна всичко, което си наумя.

Всичко, което си поставя за цел.

Целта ми по това време, докато бях барман, беше да скатавам колкото се може повече.

Бях най-добрия в това.

По едно време

Дойде един лапе, майничка.

“Ако идва влак, се хващаме за ръба на моста…”

Името му е Йордан Ганчев.

Данчо беше на 18, точно завършил училище.

Беше изкарал курсове за сервитьор и барман.

Знаеше всичките коктейли, които правехме, че и отгоре.

На мен ми отне месец да науча 6 коктейла, как да ги правя, ама който скатава така е.

Първия път като го видях като работи и като го огледах отстрани.

Го видях, че си дава зор.

И то доста. 

При, което напълно го отписах.

Просто си помислих: “Този малкия, с толкова много желание и мотивация. За къде се мъчи толкова, да не си мисли, че ще стане управител на хотела?” 

Просто го съжалявах, че полага толкова много усилия за нищо.

В началото се държах на страна от него, защото мислех, че ще си губя времето да говоря с него, а и сигурно ще губя и негово, предполагах, че ме имаше за най-големия slacker, който е виждал някога.

Но нещеш ли се озовахме съквартиранти с него и още няколко лица(Николай и Пешо са едни от тях, като тези двамата заслужават да им напиша книга, на всеки по отделно само от това, което съм видял от тях. По една на човек).

Тогава видях що за човек е

Сгреших за него…

Оказа се, че лапето е приет в университет в Англия и си дава толкова много зор, за да си помогне.

Доколкото помня имаше стипендия, но все тогава беше в бъдещето, нямаше как да се знае дали ще е добре или не.

Тогава видях искрата в очите му.

Тогава видях желанието му да се учи, за да може да има нещо повече от колкото е имал като дете.

Той имаше толкова много, желание да работи, колкото всичките бармани, които бяхме плюс мениджърите ни.

Всички работеха и се оплакваха, и всеки ден повтаряха едно и също “Нямам търпение да дойде почивката ми.”

Йордан имаше периоди където бачкаше без почивка.

Това беше периода когато видях, че може да науча от него това желание, тази воля и всичко, което го караше да бъде това което е.

Here comes the BOOM!

Изкарахме едно чудесно лято заедно и беше време да започне това, за което се подготвяше.

Тея в Саутхамптън го бяха почнали(“без бандерол”) още от първите седмици на семестъра.

Аз бях още студент, тогава, завърших без да уча, и въобще е знаех какво е чувството което той изпитваше тогава.

Чувахме се от време на време.

В началото се оплакваше с въздишка, наистина му беше трудно първите няколко месеца.

После като свикна, се оплакваше само за да има какво да ми каже.

За да завърже разговор.

Макар да си пишехме или да си говорим по Skype, все още се усещаше желанието и все още се виждаше пламъка.

От тогава почнахме да си пращаме видео клипове с мотивационни речи.

По това време, когато го срещнах, бях започнал вече да се уча да съм по социален с хората.

Преди това си нямах никаква идея как се говори с момичета, как се поддържат приятелства и т.н. И да променя себе си, да премина през страховете си не беше лесно, и за това Данчо ми беше другар, който ме мотивираше точно в определените моменти.

Докато беше в университета, работеше и учеше едновременно.

Трябваше да си намери стаж  и си намери прекрасен стаж, който беше добре платен.

Бях толкова щастлив за него.

Бяхме отишли в един бюфет. В който прекрасен бюфет ядеш колкото можеш за 8 евро… Това беше един от малкото моменти където си показахме българщината си.

След университета

Завърши университета, върна се в България.

Започна свой бизнес и се върна в Англия за да може да го финансира.

В момента живее в Англия и работи за същата компания, за която му беше стажа.

Като в свободното си време работи по бизнеса си.

Няма лабаво.

Преди време ме пита, как намираш мотивацията да продължаваш да буташ всеки ден.

Ако трябва да съм честен, не го приех на сериозно, все пак е Данчо.

Все пак от него се научих на това нещо…

Но след време ме попита втори път същия въпрос, осъзнах, че трябва да му помогна по някакъв начин.

Все пак той ме е научил да бъда борбен, да бъда целенасочен, да имам бездънна воля.

Ще бъде чест да му се отблагодаря като му помогна с точно това, с което той ме е научил. 

Към Йордан Ганчев

Изглежда като мина доста път и си забравил погледа който имаше като 18 годишен.

Много добре знам, че можеш да постигнеш всичко което си пожелаеш.

Говорили сме за това доста.

Редовно ми го казваш, което ме мотивира и мен да продължавам.

Въпроса, който имаше ти беше:

“Любак, как намираш мотивацията да продължаваш всеки ден?”

Отговора ми беше: “Нормално е, имаме слаби и силни дни, Ups And Downs“.

Казах му че имам един ден, в който почивам и не правя нищо, буквално.

Гледам простотии, клипове, филми и сериали.

Бях свикнал да давам всичко от себе си всеки ден и само в неделя да се отпусна напълно.

Но след като гледах клипа на Матеус, започнах да полагам още повече усилия.

Спрях да влизам във Facebook, основно гледам неща, които ми помагат към целите.

Беше минала седмица от както Матеус беше качил клипа.

Всеки ден го бях гледал няколко пъти, сутрин когато стана и докато вечерям.

Дойде неделята, дене в който почивам, опитах се да почивам.

Не можех, всичко в мен крещеше “ИМАШ ЦЕЛИ/МЕЧТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСТИГНЕШ. НЯМА ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКИ”.

Опитах се да гледам филм, не можах да се отпусна да го гледам.

Спрях го на 30-тата минута и започнах да работя.

Нещата, който ме мотивират

Всеки път, когато правя нещо се питам, “Това как ми помага за целите?”

Всеки път, когато ставам заглавието на алармата ми е “Защо ставаш, каква ти е причината?”

 

 

Ако нещо не ми помага, го премахвам, или лека по лека го намалявам, докато не ми пречи.

Трябва да знаеш причината си братле

Тя е нещото, което ще те накара да продължаваш, докато всичко друго крещи в лицето ти, “Откажи се!”.

Причината е нещото, заради което ще ставаш и заради.

Ако си забравил каква ти е причината да си даваш зор…

Напиши си я на един лист и си я остави до леглото.

Или си я направи като тапет на телефона.

За да я виждаш редовно и да се сещаш “Why you do what you do?”

Ако по някаква случайност нямаш причина

Ми се обади!